Корпоративни измерения на социалната дистанция
“Социална дистанция” е термин, който често чуваме през последните седмици. Като инструмент за овладяване на разпространението на вирусни заболявания, социалната дистанция може да бъде изключително полезна. Тя разчита на физическата изолация на хората, за да се намали възможността за предаване на заболяването. В този ред на мисли, самото понятие “социална дистанция” не е напълно подходящо.
Благодарение на технологиите физическата дистанция между хората няма силно изразени негативни комуникационни измерения. Изолацията остава чисто физическа, като възможностите за общуване съществуват, макар и с изменен формат. Така, ако сме свикнали да виждаме веднъж седмично за вечеря навън наш приятел, сега можем да го правим с видео разговор у дома.
Не са малко хората, които признават, че в този момент на изолация общуват по-активно с близките си. Защо тогава експерти твърдят, че извънредното положение има негативни последици върху психиката?
Човекът е социално животно. Знаем това от социалната психология. В еволюционно отношение за човешките същества е било от съществена нужда да бъдат част от група, за да оцелеят. Запазили сме този инстинкт до днес, когато се разделяме и обединяваме по националност, религия, политически и философски възгледи, музикални предпочитания и т.н. Да бъдеш изолиран от групата, независимо каква е причината, обикновено провокира онзи първичен страх от изключване с фатални последици. Физическата изолация – невъзможността да виждаш и усещаш други човешки същества, отключва точно този страх.
Замяната на работата в офис с дистанционна работа е една от най-разпространените препоръки за прилагане на социалната дистанция в обществото. Това е и задачата, която, макар да изглежда проста, притежава неподозирана комплексност.
Защо работата от дома да е предизвикателство?
Загуба на рутина
Рутината е важна за нас, защото ни помага да регулираме биологичния си часовник, да се концентрираме и да се чувстваме сигурни. Именно чувството на сигурност е най-застрашено в момент на извънредно положение и липсата на рутина също допринася негативно.
Работата в офис създава връзки между служителите, които често надмогват чисто професионалните отношения. Мнението на колегите ни е важно и за собствената ни самооценка, когато става дума не само за професионални, но и лични качества.
Нови начини за комуникация
Ако компанията ви няма предварително изградени и прилагани практики за дистанционна работа, вероятно първите седмици на home office са били сериозно предизвикателство. Нуждата от бързо развиване на нови начини за комуникация и поддържане на духа на екипа, както и несигурността в техническата подготовка, носят допълнително напрежение.
Полезни практики и токсични подходи
Извънредното положение поставя фокус над финансовата стабилност на компаниите, техните практики, лоялността на партньорите им и способността им да се приспособяват. Принудителната реорганизация на дейността на екипите дава възможност на някои мениджъри да разгърнат своя лидерски потенциал и излага на показ невъзможността на други да се адаптират и да водят.
Екипите се намират в постоянно състояние на безпокойство, несигурност и напрежение, което често води до прибързани и неефективни решения.
Последствия
Принудителната социална изолация ни подтиква да поставим не само професионалния, но и личния си живот в перспектива. Възможността ни да се справим с извънредното положение като самостоятелни единици е от изключително значение за спокойствието ни. Тя е и отражение на собствените ни здравословни навици, социални връзки и финансова стабилност. Седмиците на извънредно положение са източник на активна обратна връзка за качеството на живота ни. Логично, не за всички тя е положителна. Това може да провокира силни чувства на неудовлетвореност и провал.
Дистанционната работа променя корпоративната култура. Според изследване на Станфордския университет, тя влияе положително на продуктивността на екипите. Според други изследователи, това води до повишаване на работните часове, което носи допълнително напрежение.
Опасности пред екипите
Падането на духа е най-голямата опасност пред екипите и поддържането му трябва да бъде основна задача на всеки мениджър. Заради постоянното състояние на безпокойство, в което се намират служителите, както и нарастващите очаквания към компаниите, за да се справят с предизвикателствата на извънредното положение, възможността за потенциален бърнаут е голяма. Еднообразната обстановка, в която социалната изолация ни поставя, може да повлияе негативно върху тонуса и креативността ни.
Какво можем да направим?
1. Креативни упражнения, които нямат пряка връзка с работата ни
Това могат да бъдат логически задачи, “мозъчни дъвки”, съставяне на забавни сценарии или игри, които не отнемат много време, но осигуряват възможност на служителите да се откъснат от задачите си.
2. Насърчаване на хобитата и споделянето им с екипа
Времето на социална изолация може да бъде време на своеобразна хибернация или време на израстване. Усвояването на нови знания, посвещаването на любими дейности и споделянето на малки победи с екипа е важно, за да бъде той сплотен. Споделяйки, членовете му захранват един друг с идеи и положителна енергия.
3. Грижа за физиологичните нужди на членовете на екипа
Почивката за обяд е първото нещо, което си отива с преместването на офиса у дома. Често храненията се извършват по време на конферентни разговори или работа, което не допринася нито за продуктивността, нито за духа на служителите.
4. Качествена комуникация
Емоционалната интелигентност на мениджърите и способността им да разбират екипа си са уменията, които ще поставят разликата между успешните лидери и лидерите по професия.
5. Поставяне на физическа дистанция между мястото, от което работим и останалата част на жилището ни
Ако това не е възможно, дистанциране от устройството, което асоциираме с работа. Изключване на известия за съобщения, когато вече не работим.
6. Въвеждане на протокол за работа с партньори и клиенти, който да отразява променената ситуация
Три са писмата, които всеки мениджър трябва да изпрати в началото на криза.
7. Включване в благотворителни инициативи и общественополезна дейност
Не е нужно тези инициативи и дейности да бъдат свързани с професионалната дейност на компанията и служителите й, нито с бранда или корпоративните й каузи. Всеки акт на грижа, колкото и малък да е той, носи удовлетворение и подхранва усещането за социално включване.
В BookMark не сме експерти по проблемите на психологичното здраве. Силата ни е в дигиталния маркетинг и обученията. Знаем как да търсим информация, да филтрираме източниците ѝ и да я представяме по достъпен и полезен начин. Вярваме, че консултацията с експерти е важен инструмент за повишаване на информираността ни.
Поканихме д-р Светлозар Василев, психоаналитик и преподавател в Нов български университет, за да сподели повече за това какво могат да направят компаниите за своите служители, които работят от вкъщи и как социалната дистанция в продължителен период от време би могла да ни повлияе. Участвайте в дискусията на живо в нашата Facebook страница.
Източници и вдъхновение:
A 2-Year Stanford Study Shows the Astonishing Productivity Boost of Working From Home, Inc., Scott Mautz
Social distancing comes with psychological fallout, Science News, Sujata Gupta
The Negative Effects of Working From Home on Company Culture, Coworking resources,
How Covid-19 led to a nationwide work-from-home experiment, BBC, By Lu-Hai Liang
Working From Home Means Working Longer Hours for Many, Bloomberg, Lucy Meakin
Working From Home Increases Productivity, Business News Daily, Sammi Caramela, Contributing
Получавайте още интересни материали, свързани с маркетинг и комуникация, директно на електронната си поща! Абонирайте се за нашия бюлетин през формата долу 👇👇👇